Проф. д-р Маргарита Пешева издаде многогодишния си труд, посветен на явлението

Проф. д-р Маргарита Пешева издаде многогодишния си труд, отдаден на явлението в тв публицистика Кеворк Кеворкян и  на най-влиятелното тв предаване в историята на българските медии " Всяка неделя ".

Книгата в размер от 690 страници наблюдава историята на " Всяка неделя ", прави разбор в дълбочина на свръхестествен триумф на предаването и на разкрива неповторимия принос на Кеворк Кеворкян.

" Това е роман за най-голямата обич на Кеворк – „ Всяка неделя “ – телевизионното предаване, на което е създател и водещ няколко десетилетия. Кеворк и Външно наблюдение и до през днешния ден остават медиен пример за качествена телевизионна публицистика ", написа проф. Пешева в своя пролог.

Публикуваме увода на монографията на проф. доктор Маргарита Пешева „ Тореадор. Кеворк Кеворкян – воля да побеждаваш “, ВТ, Фабер, 2023, 696 с. Книгата е налична в ПДФ формат в раздела на уеб страницата Е-книги.

Съдбоносната борба. Вместо пролог

Голямата заложба е потребна единствено за оня,
който е заслужен за нея. За другите тя е рискова.

Стефан Цвайг

Текстът е отдаден на журналиста и тв водещия, който съумя да трансформира професионалния си живот в малкия екран в легенда – Кеворк Кеворкян. (1) Това е роман за неговата креативна работа като създател и водещ на най-успешното предаване, основано от Българската телевизия в нейните шест десетилетия история – „ Всяка неделя “ (ВН) (2).

Разказът е опит да се прегледа, проучва и осмисли неговата безспорна креативна заложба – впечатляващата осведоменост – къртовският работохолизъм – непрекъснатият блян към съвършенство, които по цялост обусловиха голямото въздействие на Кеворк Кеворкян върху националната публика и нейната просвета. Дошло е време да се опише обективно за неговата работа в националната телевизия – професионалната му придирчивост към себе си и своя екип – желязната самоподготовка за всяко изявление – истинския темперамент на всеки идващ въпрос в дългата върволяк от въпроси, които той задава цели три десетилетия. Но и за бързото развиване на предаването като тв артикул – старта на тв мостове с участия на наши и непознати събеседници – социологията на улицата – националните акции за запазване на българското минало.

Но и да се надникне в „ задната стая “ на неговата креативна лаборатория – това, което се случва „ зад кадър “, там някъде – в „ телевизионната кухня “. А то напълно не изключва мощния егоцентризъм на водещия, неговия доста сложен темперамент, които през годините задават звук за комплицираните връзки сред него и екипа на Външно наблюдение. А също и неговото извънредно твърдоглавие да има вяра и се доверява само на себе си и (често) да не се преценява със мощните на деня. Все качества на характера (добри или лоши), които са присъщи единствено на извънредно надарените хора, фактически белязани от креативния случай и от ориста.

Това е роман за човешката дарба и воля постоянно и непроменяемо да побеждаваш. В сложни условия първоначално – без да имаш нужните телевизионни знания и опит, в придвижване да учиш и научаваш себе си и другите на този тежък и в същото време доста рисков ефирен поминък.

Това е роман за най-голямата обич на Кеворк – „ Всяка неделя “ – телевизионното предаване, на което е създател и водещ няколко десетилетия. Кеворк и Външно наблюдение и до през днешния ден остават медиен пример за качествена телевизионна публицистика. Той съумя да построи в предаването необятно духовно пространство, което всяка последваща неделя показваше на българския фен личностите – концепциите – достиженията на българската и на международната просвета.

Това е роман за нелеката орис на същинската тв публицистика, която по времето на ранната телевизия у нас направи сериозен креативен пробив за показване и осмисляне на националната орис. Въпреки тогавашната власт – в лицето на Партията страна, с нейните духовни и идеологически ограничавания. Въпреки всички неизбежни ограничавания – на времето, епохата, хората, историческите условия.

Но, както счита Хосе Ортега-и-Гасет: „ В историята всичко е допустимо – както тържествуващият и неограничен напредък, по този начин и периодическият декаданс. Защото животът – самостоятелен или групов, персонален или исторически – е единствената органична целокупност във вселената, чиято същина е заплахата. Изградена е от превратности. Строго видяно, е драма “ (3).

За Алексей Лосев времето е живот и творчество, най-малко доколкото „ същинското творчество е допустимо единствено там, където не всичко е обещано от веднъж и където всеки миг от цялото би трябвало да бъде завоюван, основан, зафиксиран, укрепен “ (4).

Ранната телевизия

В ранната телевизия, с цел да постигнеш в действителност високо качество на своето предаване, е трябвало време и наложително – битка. Борба с малкия екран като нова медия – неразвита и незряла, с довчерашните показа за публицистиката, одобрени основно посредством пресата и нейната безапелационна доминация. С отсъствието на готови водещи (водещи, режисьори, редактори, оператори, продуценти, техници и др.), с неналичието на народен опит за телевизионно предаване от магазинен тип и други В Началото Кеворк има цялостната поддръжка на телевизионното управление (в лицето на Иван Славков като общоприет шеф на БТ), „ зелен кулоар “ за въвеждане на нови, радикално разнообразни, непознати журналистически практики. Всъщност той получава изключителния професионален късмет креативен да развие и потвърди себе си – отвън вестника, отвън територията на словото, която доскоро е негова съществена естрада. Но школата на „ Литературен фронт “ се оказва съдбоносно значима и потребна за провокациите на новата му роля – като създател и ефирен водещ на първия у нас същински ефирен магазин.

В отминаващата ера на обичайна телевизия да бъдеш неин водещ, са нужни огромни и мощни персонални качества, професионален капацитет и креативна заложба. Но и още едно мъчно постижимо качество на характера – всякога храбро да преминаваш през „ блатото “ на подлата екранна известност и сполучливо да укротяваш персоналните си страсти и тези на феновете. За феновете непроменяемо оставаш уединен медиен воин, ситуиран върху „ телевизионната корида “, на която те буйно желаят водещият да се бие до кръв, а на финала – наложително да „ убие “ бика и завоюва това грубо съревнование.

Творческият живот на Кеворк на процедура затваря доста дълъг исторически път, извървян от Българската телевизия. От времето на нейния монологичен дискурс, когато тя е напълно сама на „ медийното игрище “, а комерсиалната тв самодейност е към момента немислима и невъзможна. До годините на политическия преход, когато се появяват редица търговски тв стратегии с народен, районен и локален обсег. Именно те (привидно) вкарват конкуренцията на „ медийното игрище “. Доколкото изобщо тя е допустима в този исторически стадий.

Това е времето от 1979 година до 2014 година, което хронологично отбелязва началото и края на Външно наблюдение. Телевизионното предаване, което донася на Кеворк изключителна популярност и популярност и фактически го трансформира в народен ефирен воин. Своего рода телевизионна икона – медийно хранилище на хрумвания и национални полезности, стремежи и пристрастености. Съвсем нов модел на телевизионно предаване, учредено върху културата и разсъдъка, които малкия екран (по принцип) носи в себе си.

Но монологичният тв дискурс остава в близката медийна история, а новият тв дискурс, условно казано, е плуралистичен. Той вкарва в малкия екран конкуренцията (истинска или не съвсем), а дружно с нея – и новата власт (и гибел) на тв забавление, което предефинира главните креативен цели на тв програмата. От нея най-често отпадат образованието – културата – водачите на нацията. За сметка на развлекателните излъчвания – шоу звездите – риалити героите. Въобще – за сметка на модерните „ господари “ на тв зрелището – манекенки, плейметки, герои на ъндърграунда. Истинските национални персони – писатели, хора на изкуството или науката, остават в медийната сянка. Българската телевизия в годините на прехода съвсем изцяло ги не помни и ненапълно изостави. Те се оказаха ненужни, тъй като появяването им в едно предаване не генерира за него висок рейтинг. Гледаемостта зависи най-много от занимателното и развлекателното, а не от сериозното. Телевизията е първата огромна електронна медия, която до дъно осъзна този нечовечен комерсиален принцип, а хората на словото и духа някак естествено паднаха зад нейния ръб.

Създаденото от Кеворк в „ огромния екран “ на Външно наблюдение в действителност остава пример за професионална тв публицистика. Без значение дали Кеворк е обичан или ненавиждан, дали сътвореното от него във Външно наблюдение (като идея и тв формула) през днешния ден не наподобява прекомерно друго. За всичко може да се спори, само че не и за неговите изявленията. Не и за тези близо 75 000 въпроса, заложени към стотици събеседници, всякога истински и аналитични, в положение да извадят на показ характера на индивида насреща, да разгадаят дълбоките секрети на неговата природа.

Телевизионното изявление

Във Външно наблюдение Кеворк прави стотици изявленията със събеседници, които живеят на няколко континента, в десетки страни, изповядват разнообразни религии, придържат се към разнородни идеологически доктрини, имат свои естетически настройки, разнообразни житейска философия и креативна орис.

Някои телевизионни изявленията остават единствените на българския екран – без значение от каква народност са събеседниците на Кеворк, да вземем за пример с Нобеловия лауреат Дарио Фо; с класика на актуалната литература Гор Видал; с гуруто на икономическата мисъл Джон Гълбрайт; с гениалния диригент Херберт декор Караян; със съвестта на международната интелигенция Ноам Чомски; с шахматния талант Гари Каспаров.

Зрителите възприемат тези изявленията като същински духовни откровения – на популярни създатели, населяващи разнообразни краища на планетата, като „ медиен прозорец “ към разнообразни национални култури, които непрекъснато уголемяват техния взор, оферират им хрумвания, визии и доктрини допълнително. Все едно – преди или след смяната. Лидерите на българската интелигенция, без изключение, дават изявленията на Кеворк и Външно наблюдение през годините. Което значи – най-хубавите писатели (от Йордан Радичков до Николай Хайтов), най-хубавите драматурзи (от Станислав Стратиев до Иван Радоев), най-хубавите артисти (от Георги Калоянчев до Невена Коканова); най-хубавите кинорежисьори (от Рангел Вълчанов до Въло Радев); най-хубавите оперни артисти (от Никола Гюзелев до Николай Гяуров или Райна Кабаиванска), най-хубавите художници (от Светлин Русев до Никола Манев); най-хубавите учени (от Азаря Поликаров до Благовест Сендов).

И още – най-хубавите спортисти, кметове, учители, изобретатели. Това са стотици мостри на българската просвета в компресиран формат. Стотици шаржове на събеседници, нарисувани от гениалния карикатурист Борис Димовски. Поредица от изявленията „ с двама събеседници “ (например Ахмед Доган и Горан Брегович); изявленията с поп и фолк реализатори (например Лили Иванова и Азис); с елементарни, земни хора, почтени за своя живот и специалност.

Кеворк вкарва в изявлението въпрос и отговор от една дума. Ще изтъквам откъс от вдъхновяващото изявление със Светлин Русев във връзка неговата 70-годишнина (15 юни 2003 г.): „ Художникът? – Рембранд; Съперникът? – Светлин Русев; Картината (твоята)? – „ Самуиловите воини “; Картината (чуждата)? – „ Блудният наследник “; Учителят? – Всеотдайният; Приятелят? – Нощта; Омразният (човек)? – Подлецът; България? – Рана; Хармонията? – Леонардо; Суетата? – Наградата; Грешката? – Изборите; Нещастието? – Предателството; Цветето? – Детето; Цветът? – Емоцията; Сезонът? – Времето; Дрехата? – Убежище; Ястието? – Необходимост; Изпитанието? – Надеждата; Гордостта? – Глупостта; Красивото? – Неуловимото; Грозното? – Жестокостта; Самотата? – Спасение; Надеждата? – Вярата; Бъдещето? – Спирала; Думата? – Изстрел “. Целият въпросник на Кеворк съдържа 41 думи, които пресъздават другите „ етажи “ на човешкото битие – с неговата духовна „ връхнина “ и телесна „ долница “. Думите са подбрани по този начин, че събеседникът (в случая Светлин Русев) още веднъж с 41 думи да „ извае “ своя ефирен автопортрет – какво обича и мрази; в какво вярва; на какво се надява и така нататък Несъмнено – извънредно майсторство. На водещия и на събеседника.

Към това блиц изявление Кеворк прибавя 4 финални въпроса, които са напълно по мярката на художника Светлин Русев: „ Кой е най-големият ексхибиционист на нашето време? – Живков; Срещу коя картина – една! – би разменил всичко, което притежаваш? – Кьолнския автопортрет на Рембранд – оня, усмихнатия; В какво наддаване би взел участие? – Само за картина. Сигурно бих се издънил много; Фразата, която ще ни оставиш? – „ По рисунката ще ги познаете “ (5).

И още един откъс от изявление на Кеворк с Жельо Желев, формат „ една дума/въпрос – една дума/отговор “ (26.06.2003): „ Омразният (човек)? – Живков; Омразният (политик)? – Балев; Приятелят? – Радой Ралин; Непрежалимият (приятел)? – Николай Генчев; Страхът? – Провалът (на България); Съперникът? – Нямам; Жената (единствената)? – Мама; Неуспехът? – Преходът; Успехът? – Мирът (мирният преход); Гордостта? – Президент; Срамът? – Провалът (на прехода); Красивото? – Изборът (избирането ми за президент); Грозното? – Предателството; Цветето? – Кокичето; Цветът? – Небесносиният; Сезонът? – Есента; Дрехата? – Ризата; Книгата (предпочитаната)? – „ Науката логичност “ на Хегел; Книгата (твоята)? – „ Релационна доктрина за личността “; Личността? – Николай Генчев; Политикът? – Рейгън; България? – Родината; Градът? – София; Празникът? – 24 май; Самотата? – Неразбирането; Нещастието? – Смъртта (на близките); Думата? – Свободата; Фразата (твоята)? – „ Кой, в случай че не ти, по кое време, в случай че не в този момент! “; Фразата (чуждата)? – „ Съдбата води този, който желае, и влачи оня, който не желае! “ (6).

Това изявление споделя доста повече за известния събеседник Жельо Желев – като академик, политик и темперамент, от редица обширни разбори и проучвания, отдадени на неговата активност като президент. В малкия екран времето е доста скъпо, ето за какво за предпочитане е с малко думи да се кажат доста неща. Д-р Желев съумява с 40 думи да каже всичко най-важно за него самия като човек и политик – за концепциите, в които вярва; за хората, които почита и обича; за неговото чувство за красиво и грозно, положително и зло, триумф и неуспех. За неговото схващане за политика и политици у нас и по света, за съперничеството, другарството, измяната. В студиото той е откровен и напълно същински. Кеворк съумява да реализира един бездънен и съдържателно осмислен диалог. Да сътвори онази аура на човешко схващане и съпричастност, които събеседникът непроменяемо усеща с всичките си сетива. Той има рядката заложба да основава непринудена атмосфера за всеки диалог, незабелязано да преодолява нормалния стрес на събеседника от студиото, водещия и камерите.

Ще прибавя и един откъс от изявлението с Ноам Чомски (2004) – 10 въпроса на водещия, които по моя преценка са пример на тв публицистика: „ Защо смятате, че американските имперски упоритости са рискови даже за Съединени американски щати? – Защо въпреки всичко Русия е толкоз търпелива към имперската тактика на Америка? – А какъв брой трайна ще бъде превъзходството на Съединени американски щати? – Веднъж казахте, че тероризмът може да се понижи, като се престане да му се спомага. Какво значи това? – Сюзън Зонтаг беше споделила, че Америка не би трябвало да бъде единствено мощна. Каква уязвимост може да си разреши Америка? – А коя ще е идната, след Ирак, опасност за Съединени американски щати? – Британският „ Гардиън “ неотдавна ви назова „ иконата на лявото пространство “. Вашият коментар? – А били ли сте жертва на някаква несвобода? – Какво провокира законът за патриотизма? – Какво има в сърцевината на бъдещето съгласно вас? “ (7).

Списъкът с изявленията и истински въпроси във Външно наблюдение на процедура е необхватен. Наистина е доста мъчно да се обхване креативният живот на Кеворк на дребния екран, който се разполага в близо три десетилетия. В историята на телевизионното изявление у нас нищо по-добро не е основано, нищо, което да има по-високо качество като телевизионна публицистика. Факт, който признават всички, даже неговите гневни критици и недоброжелатели.

Тореадорът и бикът

На дребния екран Кеворк е медиен тореадор, той непрекъснато е на ръба на телевизионната игра, невъзмутимо приема нейните огромни провокации, самичък ги търси и основава през годините. Ранната българска телевизия е самотна на медийното игрище, което разумно я трансформира в мечтано и предстоящо представление, в своего рода медийна корида. Донякъде наподобява елементарно да получиш неподозирани благоприятни условия за голямо въздействие върху феновете. Всяка седмица да разговаряш с тях – да ги очароваш – прелъстяваш – омайваш – покоряваш. Една цяла седмица да ги въвличаш в толкоз забавно и вълнуващо екранно премеждие. През цялата седмица феновете да живеят със загатна за събитията и персоните, с които водещият ги е срещнал, с трепета на упованието какво ще им донесе предаването идната неделя. Така креативният път на Външно наблюдение, в близко историческо време, трае една седмица. Същото време е отредено и за класическата испанска фиеста.

Ако си умел тореадор, който владее играта и бика на арената, нормално успяваш и биваш заплатен от публиката. Разменната монета е личният ти живот, който непроменяемо залагаш на арената – пред бика и феновете. Единствено тореадорът е в положение да направи пробив, с което да надвие бика на арената. Телевизията също е рискова и убийствена игра, която изисква от водещия неподозирана храброст, геройство и вдишване на доста опасности – креативен и всевъзможни. Но и доста мощни персонални качества на водещия – обучение, интелектуален искра, умеене да се оправя с натиска (все едно какъв е), резултат на наличие, заложба за другарство със събеседника и фена.

Тореадорът е в непрекъсната игра със гибелта, той провокира освен бика на арената, само че и самия себе си. Той залага на карта живота си, тъй като има вяра в своите познания, умения и отлична подготовка. Тореадорът постоянно разчита, че той е по-силният състезател на арената, който постоянно може да победи бика.

Величието на телевизионния триумф на Кеворк е, че като медиен тореадор излиза на арената, само че „ бикът е вътре в него “, той непрекъснато се състезава със себе си, което значи – с бика, прикрит вътре в него. Този бик непроменяемо му нашепва, че може да работи и „ по-бавно, умерено и недотам точно “, тъй като просто няма „ кой да му излезе отсреща “.

Но телевизионната игра (аналогично на испанската корида) има строги и жестоки правила. Тореадорът в „ И изгрява слънце (Фиеста) “ на Хемингуей счита биковете за своите най-хубави другари, които той убива, с цел да не го убият те. (8) Зрителите всекидневно влизат в ролята на бика, те обожават своя обичан водещ, само че и могат да бъдат жестоки и безпощадни към него. Ако водещият не успее да ги очарова и задържи тяхното внимание, престават да го гледат и метафорично го „ убиват “.

Всъщност същинската заплаха за водещия е не толкоз публиката, колкото бикът, ситуиран в неговата душа. Колко му е да успееш, когато няма с кого да се състезаваш? И за какво са нужни толкоз огромни и специфични старания (дълга и жестока подготовка за всяко изявление – деликатен избор на събеседници и тематики за предаването), когато и с надалеч по-малко отново ще бъдеш гледан, харесван, желан и обичан от феновете.

Бикът в душата на водещия непрекъснато му нашепва, че феновете няма по какъв начин да не го харесат. За да станеш в действителност огромен ефирен публицист, би трябвало да укротиш бика вътре в теб. В метафоричен смисъл – да го убиеш, да не се поддаваш на бързата екранна известност, която елементарно можеш да получиш, само че и елементарно можеш да изгубиш. Но и извънредно мъчно можеш да задържиш цели три десетилетия.

В началото на Външно наблюдение се следи забавна разлика сред креативната подготовка на Кеворк като водещ и медийната готовност на публиката. Преди началото на Външно наблюдение има своите професионални съмнения, ето за какво прави несполучлив опит пред управлението на БТ да осуети старта й. Но след началото на Външно наблюдение бързо прегръща своя златен медиен късмет и безусловно потъва в рисковата телевизионна игра. Отдава й се напълно и без излишък – интелектуално, прочувствено, всячески. Кеворк носи насъбрания опит от „ Информационен дневник “ (ИД), върху който стъпва. Работата му в ИД за него е самобитен „ временен интервал “ към Външно наблюдение, оказва помощ му да навлезе бързо в новото предаване, освен това с такава професионална решителност, която не оставя никакво подозрение у феновете.

Всяко последващо издание на Външно наблюдение, всяко последващо изявление за него е все същото доста съществено медийно стълкновение. През годините непрекъснато се състезава на телевизионната сцена: с рутината на специалността – с догматизма на властта – с медийния недостиг при събеседниците – с отсъствието на опит у феновете за толкоз огромно телевизионно предизвикателство.

Още в първите години на Външно наблюдение като тв водещ бързо става „ афисионадос “, или човек, който напълно и без излишък е прочувствено предан на зрелището и телевизионната корида. „ Афисионадос “ значи да бъдеш напълно отдаден на играта, тя да се трансформира в цел и смисъл на живота ти, а коридата (бикоборецът – боят – бикът) да бъдат твоето представление, в което ти си вградил себе си и сянката си.

При феновете не става напълно по този начин. На тях им е нужно малко време, с цел да схванат и напълно се посветят на това извънредно тв представление. В началото на Външно наблюдение феновете (все още) не са „ афисионадос “, те не имат онази цялостна отдаденост на телевизионната корида – тореадора и бика, която може да ги направи напълно и до дъно отдадени на играта. Телевизионната игра, която незабелязано се трансформира в доста значим детайл от техния живот. Техните съмнения са къси и феновете бързо влизат в това неподозирано медийно предизвикателство. Зрителите стават „ афисионадос “ и остават прочувствено приобщени към телевизионната игра на Външно наблюдение до края.

Поредното и тогава дефинитивно прекъсване на Външно наблюдение през 1989 година и нейната алегорична гибел безусловно се пресъздава от скулптора Красимир Русев, който изхвърля своя тв приемник през прозореца на улицата. Защото няма смисъл от него – без Външно наблюдение и Кеворк. Художникът взема решение, че е по-добре алегорично да убие/разруши предмета, който въплъщава медията. Ето и описа на Кеворк за този необикновен случай: „ Авторът на композицията Красимир Русев толкоз се ядосал, че напряко изхвърлил тв приемника си през прозореца. Сетне обаче размислил, прибрал изпочупения „ Юность “ и почнал работа по него. Обгорил го и вместил в него моя портрет. Впрочем в една от присъщите ми за това време екранни пози. И до момента намирам тази комбинация за добра метафора на случилото се с „ Всяка неделя “ по това време. А през днешния ден сходни зрителски жестове напълно не са вероятни “ (9).

В ранната телевизия феновете не са готови за толкоз мощен упоителен резултат. Да усещат телевизионната корида – да я схващат – да бъдат напълно отдадени на тази мечтана – обичана – жестока игра. „ Афисион “ е същинското обединение на тореадора и публиката – с бика, арената и самата игра. На един същински матадор, който има „ афисион “, споделя Хемингуей, всичко може да се елементарни – „ нервни рецесии, суматоха, неуместни дейности, всевъзможни неточности “. Когато тореадорът и публиката са в действителност афисион, всичко им е простено. (10)

Кеворк в годините на Външно наблюдение съумява да стане „ афисион “, да реализира нужната отдаденост на предаването и телевизионната игра, да се слее напълно и без излишък с нея. Нещо повече даже – да продължи биографията на Външно наблюдение и отвън екрана, даже след края на нейния медиен живот. Чрез книги, изявленията, мемоари, срещи със фенове, журналистика. А през днешния ден – и в необятното пространство на Мрежата – в уеб страницата на Външно наблюдение, в който са оповестени десетки тв изявленията от другите й интервали.

В зрелите години на Външно наблюдение Кеворк и феновете фактически стават „ афисион “, те реализират това магическо обединение на водещия, феновете и телевизионната игра, което се случва един път в живота. Достатъчно е да загатна поискания от Кеворк избор на доверие – за предаването и него самия като ефирен водещ. И получения впечатляващ резултат от близо половин милион фенове (488 945) за тяхната прочувствена отдаденост към програмата. В цялата история на българската телевизия няма различен подобен случай. И освен на малкия екран.

„ Винаги съм имал уязвимост към Бика – споделя Кеворк. – Но към „ рисувания “, върху хартия, камък или бронз. Никога обаче не съм ходил на корида, може би няма да понеса унизения бик – по този начин си изяснявам нежеланието си. Приятелите ми наподобява са подозирали нещо – имам няколко фантастични акварела, подарени ми от Вежди (Рашидов), както и една негова дребна, само че доста въздействаща пластика: един бик, изправен на рогата си, които пробождат Земята и като че ли желаят да стигнат до сърцето й… Нещо като хубавото изявление, нали – в случай че не пресилвам със инцидентните асоциации… “

Всъщност триумфът на всеки тореадор се основава на неговото дуенде, което Гьоте, говорейки за Паганини, оприличава на „ тайнствена мощ, която всеки усеща, само че нито един мъдрец не изяснява “ (11). За Фредерико Гарсия Лорка „ дуендето е мощ, а не деяние, то е битка, а не размишление… То не е въпрос на заложба, а на същински жив жанр, т.е. на кръв, на прастара просвета, на непрестанно основаване “ (12).

Но съгласно Лорка, „ с цел да се търси дуедето, няма нито карта, нито поминък. Знае се единствено, че то разпалва кръвта като допинг, че изчерпва, че отхвърля цялата приятна изучена геометрия, че раздира всички стилове и принуждава Гойя, занаятчия на сивото, на сребърното и розовото, взети от най-хубавата британска живопис, да рисува с колена и юмруци ужасни черноти от битум… “ (13). Всъщност Кеворк загърбва всичко, което е основал преди Външно наблюдение, и надгражда в нея целия си медиен опит. Започва напълно изначало – на нова, съвсем непозната медийна корида, която изисква от него като водещ да загърби остарялата си медийна техника и сладкия книжовен спомен за „ сивото, сребърното и розовото “. И уверено да излезе на арената на рисковата тв корида, в която (метафорично казано) господстват „ чернотите от битум “. А те в действителност се реализират благодарение на „ колена и юмруци “, без които един същински професионализъм е неосъществим.

Лорка вижда най-чувствителния израз на дуендето в битката с бикове. Защото дуендето, от една страна, „ би трябвало да се бори със гибелта, която може да го погуби, и въпреки това – с геометрията – пропорционално със същината на зрелището. Бикът има една орбита, бикоборецът – друга, а сред двете орбити – една рискова точка, където се намира върхът на страшната игра “ (14).

„ Испания е единствената страна, където гибелта е национално представление “ – споделя още Лорка. – А бикоборецът, който просто плаши феновете на арената със своята безразсъдна смелост, в действителност не е бикоборец. Но „ бикоборецът, налегнат от дуендето, изнася урок по питагорийска музика и кара да забравяме, че непрекъснато подмята сърцето си пред рогата на бика “ (15).

Всъщност същинският ефирен триумф по едно и също време се нуждае от сърцето на водещия, което той (понякога безразсъдно) подмята пред „ рогата “ на публиката. Дуендето е любовна история сред телевизионния водещ и неговата аудитория, която доста постоянно фетишизира всичко, обвързвано с обичания водещ и неговото предаване. Дуендето непроменяемо е в средата сред зрелището и гибелта, което тласка всеки същински (или медиен) тореадор безусловно да убие бика, в случай че желае самичък да не бъде погубен. Да го „ заключи “ в себе си, да покори, прелъсти и успее да завоюва публиката на своя страна.

И да не не помни, че бикът в действителност е далтонист, той не разпознава цветовете. Червеният плащ е единствено сценичен атрибут на зрелището – все едно дали се разполага на същинската или на медийната корида. Винаги е необходим един червен плащ, който наложително би трябвало да се вее, да се разгъва и трансформира в придвижване и – ненапълно вълшебен – да притегля бика към себе си.

Аленият плащ

На дребния екран непрекъснато е необходим аленият плащ, който водещият изобретателно размахва и от време на време обилно предлага на феновете. Зрителите непрекъснато имат потребност от същинска телевизионна игра, в която да има за всекиго и всичко – от античния вълшебен обред, разиграван към огъня и заклинанията, произнасящи името на страшния предмет – през клоунадата на комедия дел арте – до актуалния обред на всекидневния живот, който малкия екран сполучливо преработва в напълно ново медийно представление. Телевизията в действителност е модерна медийна корида, която има своите бикове, бикоборци и алени плащове.

Впрочем Кеворк придава на метафората с аления плащ най-вече креативен смисъл. Движението и смяната на предаването през годините, въвеждането на нови рубрики и медийни техники, съдържателното обогатяване на интервютата са дребна част от креативния указател от способи и средства, които той употребява, с цел да вее свободно аления плащ на водещия и непроменяемо да очарова феновете.

Без значение каква е малкия екран, по какъв начин и до каква степен е развита, неговата тв игра е рискова и изключително сложна. Опасна, тъй като в дългия живот на предаването неизбежно има върхове и спадове, огромни и по-малки достижения. Особено сложна, тъй като тореадорът знае, че в случай че внезапно прибере аления плащ, бикът (в случая публиката) незабавно ще изгуби интерес към играта, ще го огледа изтощено и ще се изключи от зрелището. Това е същинската крах за всеки тореадор – да загуби жаждата за битка у бика и нестихващия интерес на публиката към зрелището. Затова коридата е смъртоносна игра. Трябва да играеш от самото начало на ръба на човешките благоприятни условия, само че аленият плащ би трябвало да се вее безкрай, а бикът безспирно да се стреми да прободе – заплаща или тореадора.

Всяко изявление на Кеворк, без значение от кой интервал на Външно наблюдение е, наподобява на този червен плащ, без който телевизионната игра би изгубила смисъла си. В нея всеки въпрос е квалифициран – осмислен – надграждащ – постоянно друг от предходния. За три десетилетия Кеворк се движи по ръба на съвсем невъзможното. Всеки негов тв диалог е формиран по мярката на обособения събеседник, а въпросите като дефиниция не се повтарят. Не зная за различен подобен случай в международната история на малкия екран. Но да успяваш толкоз дълго да развяваш аления плащ пред събеседника и фена, са нужни освен професионална заложба и креативна храброст, само че и доста мощен темперамент, който не му разрешава най-малко един път да изгуби, най-малко един път да свие аления плащ и се признае за надвит.

Толкова ослепителен ефирен триумф надали може да се изясни единствено с рационални причини. Вероятно тук си споделят думата психологичният живот, свръхмярата на Аза, правилото на удоволствието и щастието, за които Фройд приказва. Ако оприличим малкия екран на „ лека наркоза “ (по Фройд) и приемем, че тя може единствено мимолетно да ни откъсне от действителността, от бремето на насъщните житейски потребности, то би трябвало да считаме, че, като всяко изкуство, и малкия екран, като медия, не е задоволително мощна, с цел да ни накара да забравим действителната мизерия. (16)

Във Външно наблюдение Кеворк в действителност не помни за себе си, той напълно се посвещава на предаването, непрекъснато търси нови техники, нови програмни решения, които са гаранция за неговия дълъг живот. Външно наблюдение (вероятно) е неговият водещ принцип на благополучие и наслаждение, самобитен център на неговия психологичен живот, един доста мощен „ опиат “. Това е същинска любовна история – сред един водещ и неговото предаване. Своего рода „ сублимация “ на неговите усеща, стремежи и духовни желания. Външно наблюдение и Кеворк съумяват да реализират цялостно обединение с потребностите и желанията на феновете и историческия миг. Без Външно наблюдение Кеворк не би бил това, което е през днешния ден, просто животът два пъти не предлага толкоз извънреден късмет. Всъщност това е неизбежната медийна нужда на времето, потребността от повишаване на света и живота, от което българският фен в тези години мощно се нуждае. Кеворк осъзнава тази толкоз „ безразсъдна “ нужда след старта на Външно наблюдение. Потребността непрекъснато да се потвърждава пред феновете всяка седмица, да ги очарова и зашеметява, да поддържа връзка с доста и разнообразни хора, да основава, измисля, открива нови неща, в действителност наподобява признание, своего рода медийно посвещение. Тази изключителна телевизионна нужда безусловно се втурва в неговия живот, тя радикално го трансформира, бързо уголемява неговия персонален свят – и няма връщане обратно.

Всеки огромен триумф е грубо съревнование с „ бика вътре в теб “, който би трябвало да победиш, с цел да успееш. Без значение дали става дума за Айнщайн, Джон Наш, Пикасо, Лорка или Унамуно. А в нетрайния медиен свят – за Лари Кинг, Джей Лено или Дейвид Летерман да вземем за пример. В български прочит тв студиото на Външно наблюдение е онази „ медийна корида “, на която се организират доста и разнообразни сражения. На водещия – с неговия екип и събеседниците, на събеседниците – с водещия и коварството на студиото и камерите. На телевизионния диалог – с националната публика и идеологическото твърдоглавство на ръководещата политическа класа. На водещия Кеворк – с медийната колегия, която постоянно не е подготвена да понесе толкоз огромен професионален триумф.

Телевизията е „ площад “ и в същото време „ корида “, тъй като в нейната тръба е заложена онази гласност и известност, която я трансформира в желано представление за публиката. В български подтекст през днешния ден то постоянно носи името „ Биг Брадър “ (или различен риалити формат), само че през вчерашния ден гордо се определяше като „ Всяка неделя “. В единия случай „ телевизионната корида “ безусловно гилотинира медията, която я основава, само че дружно с нея – и своята разумност, както и тази на публиката. В другия случай – малкия екран гилотинира опцията да бъде въображаема най-вече като всеобща, известна просвета. В разтворената медийна ножица сред един риалити формат и предаване като Външно наблюдение за жал се изгубват образованието – културата – разумността, които малкия екран непрекъснато би трябвало да предлага на феновете. Независимо от всички условия Външно наблюдение се оказва границата, която обрисува фрапантната разлика сред едната и другата телевизия. Телевизията на монологичния дискурс у нас исторически се развива отвън конкуренцията и без значение от нея. Докато малкия екран на плуралистичния дискурс е сложена в изискванията на възходяща конкуренция. Но в български прочит само първата телевизия съумя да сътвори качествена тв публицистика, а втората телевизия и нейната публицистика безусловно затънаха в тресавището на обикновени шоута, занимателни игри и многочислени риалити формати, които по-скоро „ развращават “ фена, „ възпитават “ ниски пристрастености и безспорно „ опростачват “ неговия усет.

„ През годините много постоянно са ме рисували – споделя Кеворк, – основно шаржове, както и един-два скулптурни портрета. Най-популярни са два шаржа – на Борис Димовски и на Доньо Донев. От този на Доньо се излъчва някаква пренебрежителност, а е юридически още през 1978 година. Не знам за какво ме е видял по този начин. Димовски пък ме рисува като лъв, пред който се е свил стреснатият Събеседник, изплашен Лъвът да не го перне с опашката си, в края на която има микрофон. Ето ти две потвърждения – споделям си в този момент – за стила, който съм имал – имал в себе си, както и за средата, в която инцидентно съм попаднал. На какво малоумие е лъхало от нея, та за една-две години да ме видят като Лъв…

Напоследък Дора Бонева ми направи – след дълго отсрочване – един маслен портрет, само че ние сме толкоз близки с нея и Левчев, че като че ли взаимно сме се рисували непрестанно през десетилетията. Дора ме е видяла като един бодър и ненапълно саркастичен човек, а аз се имам за тъмен вид, само че пък в никакъв случай не съм се виждал в профил, в живота имам поради, малкия екран е друго. Съвсем неотдавна пък един пловдивски ваятел, който от четвърт век работи и живее в Германия – Павлин Неделчев, ми даде една глава, която е правил още през 1989 година, след прекъсването на „ Всяка неделя “: доста е въздействаща, по-скоро наподобява като посмъртна маска, със затворени очи и, от горната страна на всичко, с венец от тръни. Хубава е в действителност – да не те подлъжа със скептицизма си. Обаче по това време не му разрешили да я показа на обичайните пловдивски есенни изложения – поради трънения венец. „ Не ни трябват такива хубавци “ – споделили му нещо от този жанр.

Пак да се върна към Бика: „ Отива ли му на него трънен венец? “ – тази мисъл ми се мерна за малко в главата, само че небрежно я отпратих. Това е едно от значимите ми правила: в никакъв случай не си позволявай да се харесваш, в никакъв случай, даже да си най-хубавият – Бик сред блажени кравички и говеда.

Обаче доста обичам една картина на художника Онник Карамфилян: един бик, целият затрупан със стрели, момент преди да се срути на земята –